idi (Ин Вел)
63 639
6 sept 2008, 20:33

В Ада 

  Poesía
609 0 5

Блъснаха ме,
без да разбера защо и паднах.
Оказах се на дъното на Ада.
Тъмно, черно, пъклено горещо,
тихо и зловещо.
Изправих се и тръгнах
по път безкраен, без изход.

Вървя сред горещата жарава
по задънената улица,
с очи посърнали, с поглед празен,
без мисли, без желания.
При удара навярно съм загубила
сърцето и душата.

На Дявола не съм ги дала!
А и той не ме посрещна.
Скрил се е навярно
и тайничко ме наблюдава.
Защо ли? Какво да правя?

Стъпвам бавно и не бързам.
Около мен се спускат
огнени стрели на огньове
с огромни пламъци,
които тялото докосват,
за да го изгорят
и в пепел да превърнат.

Пусто е. А нали било тук
пълно с грешници? Къде са?
Сигурно това е моят път във Ада.
Трябва сама по него аз да мина.
Навярно изпитание е!

Сърцето и душата
трябва да си върна!
Изход да открия,
светлината да намеря
и при нея да отида!

Дяволът не ще ме!




© Ин Вел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мдаааа, Дяволът бил съкратен! А аз се чудя къде е? Благодаря ти, Мите! Стихът ти е великолепен, много ми хареса!!!
  • Много ми хареса този стих.. и ролята на тази героиня! Благодаря за чудесния стих!
  • Не можеш да си връщаш нешо, което не си губила... Поздравче
  • Прекрасно!!!Поздравчета!!!
  • Колко образно ме пренесе и мен там...
    Прегръщам те и напред, дори ме усмихна - дяволска работа!!!
Propuestas
: ??:??