В Ада
Блъснаха ме,
без да разбера защо и паднах.
Оказах се на дъното на Ада.
Тъмно, черно, пъклено горещо,
тихо и зловещо.
Изправих се и тръгнах
по път безкраен, без изход.
Вървя сред горещата жарава
по задънената улица,
с очи посърнали, с поглед празен,
без мисли, без желания.
При удара навярно съм загубила
сърцето и душата.
На Дявола не съм ги дала!
А и той не ме посрещна.
Скрил се е навярно
и тайничко ме наблюдава.
Защо ли? Какво да правя?
Стъпвам бавно и не бързам.
Около мен се спускат
огнени стрели на огньове
с огромни пламъци,
които тялото докосват,
за да го изгорят
и в пепел да превърнат.
Пусто е. А нали било тук
пълно с грешници? Къде са?
Сигурно това е моят път във Ада.
Трябва сама по него аз да мина.
Навярно изпитание е!
Сърцето и душата
трябва да си върна!
Изход да открия,
светлината да намеря
и при нея да отида!
Дяволът не ще ме!
© Ин Вел All rights reserved.
