8 ago 2015, 11:07

В безброй крайбрежни песни да боли

  Poesía » Otra
957 1 14

В безброй крайбрежни песни да боли

 

Хората си тръгват и аз не ги разбирам.

Защо са лесни повече от мен дори?

Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.

В безброй крайбрежни песни да боли...

 

хората ще тръгват, няма да разбирам,

в строшените бутилки все ще ги намирам,

и в танца ми вълните нежно ще разсмивам,

и лошо ще ми става, без да протестирам...

 

Някога ще тръгна, без да се разбирам.

Корабче в бутилка с молене, мечти,

духнати от вятъра, за да ме - пак - раздират

счупени стъкла. Как вятърът плющи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Гаврил!
  • Хората сами не се разбират. Но за да съпреживяваш не е необходимо такова рационално разбиране. Достатъчно е да има такива стихотворения, които да те накарат да чувстваш. Браво, Йоана!
  • Благодаря ви!
  • Йоана, бъди силна!
  • Ан, благодаря ти... Естествено, че ще бъда себе си. Макар и сама да не знам какво точно съм

    Вал - сладурско стихче с мило послание Благодаря!

    Дочка, усмихни се! Важното е, че са били част от живота ни

    Стойна, благодаря ти! Първоначалния вариант ще си го запазя, разбира се, независимо дали ще пиша нови или не

    П.П. Само някой да е посмял да критикува някого, задето ме коментира! Всеки коментар е добре дошъл на моята страничка! Ще трия, и то с предупреждение, само ако прекалено се отплеснем от темата, или при случай на ожесточени нападки между коментиращи.

    Вале, мислех да те питам за какъв тандем спомена, че ми стана интересно, пък ти се изтри... и стихотворението, и всичко. Винаги ще се радвам да чуя мнението ти! Даже те послушах и написах един разказ, сега ще го кача. Първи опит ми е, така че ще се надявам на малко снизходителност

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...