8.08.2015 г., 11:07

В безброй крайбрежни песни да боли

948 1 14

В безброй крайбрежни песни да боли

 

Хората си тръгват и аз не ги разбирам.

Защо са лесни повече от мен дори?

Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.

В безброй крайбрежни песни да боли...

 

хората ще тръгват, няма да разбирам,

в строшените бутилки все ще ги намирам,

и в танца ми вълните нежно ще разсмивам,

и лошо ще ми става, без да протестирам...

 

Някога ще тръгна, без да се разбирам.

Корабче в бутилка с молене, мечти,

духнати от вятъра, за да ме - пак - раздират

счупени стъкла. Как вятърът плющи!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Гаврил!
  • Хората сами не се разбират. Но за да съпреживяваш не е необходимо такова рационално разбиране. Достатъчно е да има такива стихотворения, които да те накарат да чувстваш. Браво, Йоана!
  • Благодаря ви!
  • Йоана, бъди силна!
  • Ан, благодаря ти... Естествено, че ще бъда себе си. Макар и сама да не знам какво точно съм

    Вал - сладурско стихче с мило послание Благодаря!

    Дочка, усмихни се! Важното е, че са били част от живота ни

    Стойна, благодаря ти! Първоначалния вариант ще си го запазя, разбира се, независимо дали ще пиша нови или не

    П.П. Само някой да е посмял да критикува някого, задето ме коментира! Всеки коментар е добре дошъл на моята страничка! Ще трия, и то с предупреждение, само ако прекалено се отплеснем от темата, или при случай на ожесточени нападки между коментиращи.

    Вале, мислех да те питам за какъв тандем спомена, че ми стана интересно, пък ти се изтри... и стихотворението, и всичко. Винаги ще се радвам да чуя мнението ти! Даже те послушах и написах един разказ, сега ще го кача. Първи опит ми е, така че ще се надявам на малко снизходителност

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...