limeruna (Йоана)
564 3371
8.08.2015 г., 11:07 ч.

В безброй крайбрежни песни да боли 

  Поезия » Друга
752 1 14

В безброй крайбрежни песни да боли

 

Хората си тръгват и аз не ги разбирам.

Защо са лесни повече от мен дори?

Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.

В безброй крайбрежни песни да боли...

 

хората ще тръгват, няма да разбирам,

в строшените бутилки все ще ги намирам,

и в танца ми вълните нежно ще разсмивам,

и лошо ще ми става, без да протестирам...

 

Някога ще тръгна, без да се разбирам.

Корабче в бутилка с молене, мечти,

духнати от вятъра, за да ме - пак - раздират

счупени стъкла. Как вятърът плющи!...

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Гаврил!
  • Хората сами не се разбират. Но за да съпреживяваш не е необходимо такова рационално разбиране. Достатъчно е да има такива стихотворения, които да те накарат да чувстваш. Браво, Йоана!
  • Благодаря ви!
  • Йоана, бъди силна!
  • Ан, благодаря ти... Естествено, че ще бъда себе си. Макар и сама да не знам какво точно съм

    Вал - сладурско стихче с мило послание Благодаря!

    Дочка, усмихни се! Важното е, че са били част от живота ни

    Стойна, благодаря ти! Първоначалния вариант ще си го запазя, разбира се, независимо дали ще пиша нови или не

    П.П. Само някой да е посмял да критикува някого, задето ме коментира! Всеки коментар е добре дошъл на моята страничка! Ще трия, и то с предупреждение, само ако прекалено се отплеснем от темата, или при случай на ожесточени нападки между коментиращи.

    Вале, мислех да те питам за какъв тандем спомена, че ми стана интересно, пък ти се изтри... и стихотворението, и всичко. Винаги ще се радвам да чуя мнението ти! Даже те послушах и написах един разказ, сега ще го кача. Първи опит ми е, така че ще се надявам на малко снизходителност
  • Объркано, разхвърлено във всичките посоки и се чудя как да го започна.След миг по-късно сякаш с вълшебна пръчка нареждаш го в обърканата ми глава.И толкова е просто, и толкова е лесно - да те гледам как отплуваш с размахана ръка...
    Харесвам го точно такова каквото е! Поздрав, Йоана и чудесен летен ден!
  • "Хората си тръгват и аз не ги разбирам."

    И аз...
  • Имаш си главица,
    с нея си мисли,
    имаш си душица,
    бъди каквато си...
  • "Защо са лесни повече от мен дори?" - това и аз нещо не го разбрах.
    Редакцията, която направи в коментари ми харесва на мен повече.
  • Вале - давай смело, само да е край темата. И кажи дали ти харесва новият вариант

    Таня - благодаря за включването. Може би ще е по-добре „Защо по-лесно и от мен дори“
  • Защо са лесни повече от мен дори?
  • Андромаха, съвсем вярно С малко допълнение - разберем ли ги - след секунда-две ще се променят мъничко и ще се наложи пак да ги разбираме наново. Загуба на усилия!

    Ева, благодаря ти за милите думи! Аз все си я намирам и си я губя хармонията.... не мога да се оплача от липса на разнообразие. За зряла - не мисля, че някога ще стана наистина зряла

    Фреди, така философски коментар, че още не успявам съвсем да го проумея

    Велин, благодаря ти! И аз ти се усмихвам! Стихотворението го чувствам не толкова тъжно, колкото възпяващо свободата

    Вале - едно голямо благодаря за теб! Ценя честността. Знам си аз да не пиша в рими, като не ги разбирам! Спокойно, знам къде се намирам, пиша просто за удоволствие, има време докато напиша нещо наистина хубаво. И да не стане - поне ще съм си прекарала приятно времето Благодаря и за линковете - прекрасни произведения!

    Анастасия -

    Радвам ви се на всички!



    П.П. Вале, искам мнение!


    В безброй крайбрежни песни да боли

    Хората си тръгват... понякога.
    Защо са лесни повече от мен дори?
    Събирам си представите разбягани
    в безброй крайбрежни песни. И боли.

    Хората си тръгват. Просто слушам.
    Все ги търся сред разбитите бутилки.
    Във разсмяните вълни съм сгушена.
    Лошо ми е. Как сладко се умилкват...

    Неразбираща, и аз ще тръгна... някога.
    Корабче в бутилка с молене, мечти,
    раздирана - но духната над пяната
    от счупени стъкла. Как вятърът плющи!...
  • Това ти е най-страхотното произведение Йоана. Засега...Много е красиво! Много е тъжно, но е прекрасно. Когато съм в такова настроение ще си отварям и ще си го чета безброй пъти! Натъжиме ме много. Но въпреки това, ще ти се усмихна! Поздрави за това, което си сътворила с чувствеността си!!!
  • Реалността е във безразличието на някои фактори в Човешкото съзнание!
Предложения
: ??:??