Aug 8, 2015, 11:07 AM

В безброй крайбрежни песни да боли

  Poetry » Other
952 1 14

В безброй крайбрежни песни да боли

 

Хората си тръгват и аз не ги разбирам.

Защо са лесни повече от мен дори?

Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.

В безброй крайбрежни песни да боли...

 

хората ще тръгват, няма да разбирам,

в строшените бутилки все ще ги намирам,

и в танца ми вълните нежно ще разсмивам,

и лошо ще ми става, без да протестирам...

 

Някога ще тръгна, без да се разбирам.

Корабче в бутилка с молене, мечти,

духнати от вятъра, за да ме - пак - раздират

счупени стъкла. Как вятърът плющи!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Гаврил!
  • Хората сами не се разбират. Но за да съпреживяваш не е необходимо такова рационално разбиране. Достатъчно е да има такива стихотворения, които да те накарат да чувстваш. Браво, Йоана!
  • Благодаря ви!
  • Йоана, бъди силна!
  • Ан, благодаря ти... Естествено, че ще бъда себе си. Макар и сама да не знам какво точно съм

    Вал - сладурско стихче с мило послание Благодаря!

    Дочка, усмихни се! Важното е, че са били част от живота ни

    Стойна, благодаря ти! Първоначалния вариант ще си го запазя, разбира се, независимо дали ще пиша нови или не

    П.П. Само някой да е посмял да критикува някого, задето ме коментира! Всеки коментар е добре дошъл на моята страничка! Ще трия, и то с предупреждение, само ако прекалено се отплеснем от темата, или при случай на ожесточени нападки между коментиращи.

    Вале, мислех да те питам за какъв тандем спомена, че ми стана интересно, пък ти се изтри... и стихотворението, и всичко. Винаги ще се радвам да чуя мнението ти! Даже те послушах и написах един разказ, сега ще го кача. Първи опит ми е, така че ще се надявам на малко снизходителност

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....