joanna_vas (Йоанна)
223 460
21 jun 2005, 0:27

В безсилие... 

  Poesía
1943 0 10

"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"


Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо,
изплаква в сънищата си притихналите спомени
за хубаво или за лошо.
Посягаме единствено на себе си в безсилие
и в крайната му точка
не се надмогваме докато слушаме в отмала -
мелодията тиха на люлчините песни.
Обесваме последните си мисли на първото дърво
и няма никакво значение
дали след нас или пред нас остава прашния паваж,
по който стъпките са заличени до безумие.
Нали сега сме под звездата
на онзи светъл кръстопът
и паметта на плочата гранитна
поема лекия товар единствено на името изписано.
Останалото е потънало в забрава ...

 

 

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отново моите възхищения от перото ти,Йоанка!
  • Браво! Както и всички останали творби и тази е страхотна!
  • невероятен стих .. в момента се опитвам да му направя анализ.. завладява ме браво дълбок е
  • Много философски са последните ти стихове. Имаш моите почитания за това. Силна си!
  • ... понякога без думи се изказва повече ...
    Благодаря
  • Странно ми е да прочета нещо такова от теб, иначе на мен адски ми допада. Подравления!
  • Никой и нищо не е забравено!Понякога "обесвайки последните си мисли на първото дърво"....става силни и това ни крепи!!
  • Понякога живота ни кара да се чувствам така безсилни, но аз вярвам ,че това е само моментно състояние, което ни учи и калява за да бъдем по-силни и по-добри. Вярвай и ти!
  • единствено на името изписано..което ние не го и пишем...останалото го знаеш


    и светло е под звездата
  • Адски депресиращ, но признавам, много мъдър текст. На моменти труден за разбиране, но това го прави свободен за различни тълкувания. И въпреки потъпкването на оптимистичния ми дух, пиша 6 заради неоспоримата му дълбочина
Propuestas
: ??:??