"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо,
изплаква в сънищата си притихналите спомени
за хубаво или за лошо.
Посягаме единствено на себе си в безсилие
и в крайната му точка
не се надмогваме докато слушаме в отмала -
мелодията тиха на люлчините песни.
Обесваме последните си мисли на първото дърво ...