В безсилие...
"Най-добрите
често умират от собствената си ръка"
Липсата на пътуващия не събужда потребност,
щом осъмналия няма нужда да поиска.
Неразбиращия нищо,
изплаква в сънищата си притихналите спомени
за хубаво или за лошо.
Посягаме единствено на себе си в безсилие
и в крайната му точка
не се надмогваме докато слушаме в отмала -
мелодията тиха на люлчините песни.
Обесваме последните си мисли на първото дърво
и няма никакво значение
дали след нас или пред нас остава прашния паваж,
по който стъпките са заличени до безумие.
Нали сега сме под звездата
на онзи светъл кръстопът
и паметта на плочата гранитна
поема лекия товар единствено на името изписано.
Останалото е потънало в забрава ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
