В безумието на лудото изкуство

Не съм във идеалните стандарти

угоен, алчен, властен непукист -

Съдбата дала ми е други карти,

на неразбран от никого артист.

Играя в празни зали, без овации,

покланям се (нали играя роли)

Самотен клоун, най-ненужната атракция,

сред този свят, тъй чужд на моя...

От столовете празни чу се смях,

там призраците са на моите чувства.

Играя себе си пред тях

в безумието на лудото изкуство.

Сълза размаза клоунския грим

и бързам да се скрия зад пердето,

а суетата, превърна се във дим,

че в адски огън ми гори сърцето...

Пък тя е в него, тази празна сцена,

но едновременно... и аз съм в нея...

Бръснач докосва кухата ми вена -

Изтича тук илюзията ми... че живея...

12.02.2019.

Георги Каменов