В болка и прозрение
Не засипвай нежната трева със сълзи.
Слънцето сърдито не поглеждай.
Не откършвай клонче от стария дъб.
Изплашена птица не прогонвай.
Мъртво е бистрото поточе,
а мъката в сърцето ми клокочи.
Притихнала нощта немее в дреха бледолика.
самотното щурче си пее и по любимата си вика.
Странно е да докосваш силата и огъня
и в сребриста нишка да ги изпредеш.
Да превръщаш в светъл лъч мисълта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.