Nov 1, 2015, 8:13 PM

В болка и прозрение

  Poetry » Civic
526 0 0

                                                                            В болка и прозрение

 

 

Не засипвай нежната трева със сълзи.

Слънцето сърдито не поглеждай.

Не откършвай клонче от стария дъб.

Изплашена птица не прогонвай.

Мъртво е бистрото поточе,

а мъката в сърцето ми клокочи.

Притихнала нощта немее в дреха бледолика.

самотното щурче си пее и по любимата си вика.

Странно е да докосваш силата и огъня

и в сребриста нишка да ги изпредеш.

Да превръщаш в светъл лъч мисълта.

Да си сигурен, че човешкото творение

в нощите се прелива в прозрение.

И самотата спряла до стария дъб

е най вярната люлка на пролетта,

която без мяра срутва радостта.

            Страх човешки.

И хлябът, и водата горчат.

Ръцете като откършени клони в  простора,

                а вярата я няма.

               И нещо не върви.

Няма огнище и топло сърце.

              Кой и къде греши?

И дали в едно прозрение ще се роди и оживее

твореца с болка и творение.

А в шепите  ранният ветрец да поднесе

послание към идващия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...