В часа на тялото...
душите ни навярно се сънуват.
Желанието и следата му - във бяло
избухват в онемялото безумие.
Във вените пулсира земетръс,
земята се разтваря чак до лавата.
А морните чела поръсва
дъжд - от нежности повтаряни.
В часа на тялото...
пулсира тишината.
Сърцето ни е бяло, бяло
и всичко друго е излишно ...