В часа на тялото...
душите ни навярно се сънуват.
Желанието и следата му - във бяло
избухват в онемялото безумие.
Във вените пулсира земетръс,
земята се разтваря чак до лавата.
А морните чела поръсва
дъжд - от нежности повтаряни.
В часа на тялото...
пулсира тишината.
Сърцето ни е бяло, бяло
и всичко друго е излишно
... във часа на тялото.
© Деметра Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
