1.04.2010 г., 19:51

В часа на...

786 0 1

В часа на тялото...

душите ни навярно се сънуват.

Желанието и следата му - във бяло

избухват в онемялото безумие.

 

Във вените пулсира земетръс,

земята се разтваря чак до лавата.

А морните чела поръсва

дъжд - от нежности повтаряни.

 

В часа на тялото...

пулсира тишината.

Сърцето ни е бяло, бяло

и всичко друго е излишно

... във часа на тялото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деметра Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сърцето ни е бяло, бяло"
    .....................................
    Много красиво и романтично звучи!
    Пожелавам винаги бяла обич и споделено щастие
    да пеят в дните ви! ПОЗДРАВИ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...