В черупка крехка искам да се скрия,
където зло не ще ме стигне,
а в нея слънцето прозира
и нощната прохлада влиза.
В забравата блажена, тиха
чудни сънища да идват.
Покоят сам да ме намери
и вечно в мен да заживее.
Наситя ли се някога - ще дръзна
оградата си крехка да разчупя;
с очи отново да прогледна.
Да видя, че не те познавам.