Колко капки сълзи да ти сипя във чашата?
Колко грама тъга? Колко грама въздишки?
Вдигам тост за мечтите - разпилените. Грях ли е?
Ще прибавя и болка - никак не е излишна.
И коктейлът е чуден. Трябва да го опиташ.
Само глътка. И после... Ще потънеш в забрава.
Пий, лекувай си жаждата, скитнико.
Хищно пий - само това ти остава!
Ще поседна до тебе. Както много отдавна.
Ти не си и мечтал за напитка такава.
Пий до дъно от болката. Пий на екс. Безпощадно.
В чест на мъртви мечти аз ти казвам "наздраве"!
© Христина Маджарова Todos los derechos reservados