20 nov 2009, 0:48

... В четвърт минута...

940 1 7

Завъртя се колата по своята ос,
изпод гумите стрелнаха ледени пръски...
(Казва се всичко по този въпрос -
как пред тебе животът на лента се плъзгал...)
Тази лента превърна се в черно въже,
на което нощта страховете обеси
за част от секундата... може би две...
На третата, лентата крясък отнесе.
Животът ли? Онзи, протекъл в очите ми...
Само лица. Нямаш време за спомени.
Само дъхът му. Гласът му. "Обичам те!"
Поляни. Ръка за ръка.
Не говорим...
Първите срещи и първият бяг.
Пеперудите, върнали него в дома ми.
Смехът в кафенето... Безумният смях;
 страхът... Самотата, бездомните длани...
Гласът му, завръщането, голотата-
красивите птици, заспали в гнездо
от розови листи, вплели в крилата си
ИСТИНСКАТА, непорочна любов...
... Колата въртеше се неуправляема,
изхвръкна от пътя с подскок на кошута...
Секунда. Изплакана. Свита. Замаяна.
Животът изтече в мен в четвърт минута...
Колата замръзна на място. Ръмжаха
в студа изпод гумите й снеговете.
Обърнах се... Устните му ме допряха,
дори не разбрах, как му рухнах в ръцете.
...
Поляни... Ръка за ръка. Не говорим,
(ние сме птици, заспали в гнездо...)
 Прошепна усмихнат - "това беше полет..."
... Първи дубъл
 на НАШИЯ втори живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...