... В четвърт минута...
Завъртя се колата по своята ос,
изпод гумите стрелнаха ледени пръски...
(Казва се всичко по този въпрос -
как пред тебе животът на лента се плъзгал...)
Тази лента превърна се в черно въже,
на което нощта страховете обеси
за част от секундата... може би две...
На третата, лентата крясък отнесе.
Животът ли? Онзи, протекъл в очите ми...
Само лица. Нямаш време за спомени.
Само дъхът му. Гласът му. "Обичам те!"
Поляни. Ръка за ръка.
Не говорим...
Първите срещи и първият бяг.
Пеперудите, върнали него в дома ми.
Смехът в кафенето... Безумният смях;
страхът... Самотата, бездомните длани...
Гласът му, завръщането, голотата-
красивите птици, заспали в гнездо
от розови листи, вплели в крилата си
ИСТИНСКАТА, непорочна любов...
... Колата въртеше се неуправляема,
изхвръкна от пътя с подскок на кошута...
Секунда. Изплакана. Свита. Замаяна.
Животът изтече в мен в четвърт минута...
Колата замръзна на място. Ръмжаха
в студа изпод гумите й снеговете.
Обърнах се... Устните му ме допряха,
дори не разбрах, как му рухнах в ръцете.
...
Поляни... Ръка за ръка. Не говорим,
(ние сме птици, заспали в гнездо...)
Прошепна усмихнат - "това беше полет..."
... Първи дубъл
на НАШИЯ втори живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
