Самотно животинчето навънка,
родило се бездомно с кучешка съдба,
някой ритнал го без жал, защото е издънка,
сега във ъгъла бере душа.
Никому виновно, малкото сираче,
отвръщат минувачите глава,
в студа държи се, без да плаче,
а хората нехаят, че мръсно, мокро
ще посрещне то смъртта.
Във джунглата присъщо е
ранените да бъдат изоставени,
но в този град бетонен тъжно е ...