В деня на прошка
Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре,
не като други – издълбоко.
Покрай човешката история,
уви, комай покрай живота.
Уж поприключих вече сметката,
и с Господа, и с дявола,
и на кантар е равносметката
от вземано и давано,
но как да спя спокойно, след като
такова доживях:
да искам прошка от съседката,
затуй, че не можах...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
