6.04.2017 г., 11:05 ч.
В деня на прошка
Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре,
не като други – издълбоко.
Покрай човешката история,
уви, комай покрай живота.
Уж поприключих вече сметката,
и с Господа, и с дявола,
и на кантар е равносметката
от вземано и давано,
но как да спя спокойно, след като
такова доживях:
да искам прошка от съседката,
затуй, че не можах...
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудо си ти... неповторимо...
-
Не е за прошка, Райсън – "Опитай се пак..."
-
-
...
-
Изненада в края, интересно!
-
Всяко нещо е до време... ))) Поздрав!
-
Интересно! Краят провокира. Виж какви различни асоциации се правят Поискай, пък може и да ти се даде
... за прошката говорех... -
Да изтърпиш, че си пуска прахосмукачката към два ли?
-
Това ако не е по повод на масовата истерия с трите точки из фейса... значи считай, че в едно с поздравленията съм Ти поднесла и извинение.
-
Здравей, Райчо! Лирическият да не бяга от отговорност. То е ясно, че ще му се наложи да иска прошка! Поздрави! 😃
-
Да строша кушетката,може да е продължението.Вие пък сега!
-
Краят много ме изненада. Не го очаквах
-
-
е....
-
Ха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
