В деня на Страшния съд
Животът ми почти залязва
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени
каруците ще разнесат
дърветата обезглавени
в деня на този Страшен съд.
И мракът изведнъж се свлича,
като змия приплъзнал гръб.
Ни вейва лист, ни песен птича,
ни вълк обелва хищно зъб.
И расне моят сън – тревичка –
със връх пробожда тази нощ:
докрая не простиш ли всичко,
светът ще те запомни лош...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
