21 апр. 2011 г., 22:17

В деня на Страшния съд 

  Поэзия » Философская
1246 1 25
Животът ми почти залязва
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени
каруците ще разнесат
дърветата обезглавени
в деня на този Страшен съд.
И мракът изведнъж се свлича,
като змия приплъзнал гръб.
Ни вейва лист, ни песен птича,
ни вълк обелва хищно зъб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??