Apr 21, 2011, 10:17 PM

В деня на Страшния съд 

  Poetry » Phylosophy
1252 1 25
Животът ми почти залязва
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени
каруците ще разнесат
дърветата обезглавени
в деня на този Страшен съд.
И мракът изведнъж се свлича,
като змия приплъзнал гръб.
Ни вейва лист, ни песен птича,
ни вълк обелва хищно зъб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Random works
: ??:??