В детската градина
Във детската градина
реших аз да намина.
- Затворено е вече! -
във дворът някой рече.
Но ето че отсреща
едно мече ме среща.
Вратата ми отвори
и с глас ми проговори :
-Ела,ела,качи се,
от мене не плаши се.
Аз си живея тука -
и три пъти почука.
-Това е знак условен
за приятел безусловен!
И ето,влязох в тази сграда.
Очакваше ме изненада -
играчките са оживели,
играят си със топки бели.
Мечето после ме поведе,
във друга стая ме заведе.
На болница ми заприлича,
че тук играчките не тичат.
- Това е кукличката Лалка.
От всички кукли е най-малка.
Косите и бяха проскубани,
а двете и ръце - изскубани.
- Таз беля кой ти направи?
-Две момиченца с ръчички здрави.
Скараха се зарад мен -
дойде отговор смутен.
- А пък аз съм дълга свирка
и ме счупи Красимирка!
-Ритна ме Иван със крак -
каза дървеният влак -
и ми счупи колелото!
- А на мен пък виж,ухото
Павелчо ми го отпори!-
Зайче сиво проговори.
Ех,дечица мои мили,
тез играчки подарили
са ви все хора добрички.
С ваш,те хубави ръчички
вий внимателни бъдете.
Играйте си,но ги пазете!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados
