13 oct 2015, 12:49

В диалог със себе си...

  Poesía » Otra
720 1 4



    В диалог със себе си...

 

... Да си самотен ти не можеш

поне един човек в света

ако веднъж си разтревожил

и си му подарил мечта...

 

Ако в хазарта на Живота

рулетката си завъртял

и топчето е спряло точно

на Любовта във твоя дял...

 

Не можеш ти да си самотен

и нямаш време да тъжиш,

ако и с друг човек Живота-

щастлив и радостен вървиш...

 

... Но ако ти при пълнолуние

с едно момиче до зори

вървял си- без да го целунеш,

не с устни, в мисълта дори,

 

като изгнаник доброволен

знай, да живееш си избрал:

самотен пътник през Живота

без сам да си го осъзнал...

 

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нелюбието е самота.
  • Споделям идеята: истински самотен е този, който никога не е обичал.
    Привет!
  • Прекрасна творба, но е жалко, че има хора, които не са могли да я разберат и оценят. Поздрави и приятна вечер!
  • Има някаква грешка в подредбата на мислите - как ще си вървял, но не си целунал..., как ще си самотен, ако с друг човек Живота си вървиш - това да не е сомнамбул...!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...