В дланта
на есенно листо
снегът
за през нощта
се приютява.
А есента
е още тук
и зимното дърво,
в кората още крие
слънчев сок.
Но как ще си запазиш
топлината,
дете на лятото?
Защото всички зими
си забравило
и помниш
само слънцето
след тях?
Или защото
още пазиш спомена
за топлите треви,
пчела върху глухарче,
и Светлина...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
и Светлина..."
и светлина си ти когато пишеш.
Обожавам спокойствието което ми внасяш когато те чета