В дланта
на есенно листо
снегът
за през нощта
се приютява.
А есента
е още тук
и зимното дърво,
в кората още крие
слънчев сок.
Но как ще си запазиш
топлината,
дете на лятото?
Защото всички зими
си забравило
и помниш
само слънцето
след тях?
Или защото
още пазиш спомена
за топлите треви,
пчела върху глухарче,
и Светлина...
© Маргарита Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
