В долината на електронния звук

Се къпем двамата

В тази пресъхнала река от чувства

Дали преди нас

Когато още ни е нямало

Някой друг е изливал своите измъчено

Не знам

Защото няма знаци останали

Да ми покажат накъде да тръгна

И няма път

Или далечна дестинация

И нямам сили да ти кажа

Че тук сами ще си останем

Ръката ти на рамото ми

Гали писъците във гласа ми

Но ти все още ме обичаш

И аз все още те сънувам

Понякога

Понякога когато ти спиш

И потната луна те осветява

Да те видя

Ми се иска да се наведа и да целуна

Неуморните ти мигли

И под синьото от баровете

Неоново

Студено

Все някой ще се спре да ни нахрани

Все някой ще ни почувства

И ще се спре

Се надявам

Но сега

В долината на електронния звук

Двамата се давим

В тази пресъхнала река от чувства

Ти си изнасилена

А аз обран

И на никой не му пука

Чудя се

Дали преди нас

Когато още ни е нямало

Са били щастливи

И защо са ни забравили

23 юни 2010 г.