В долината на електронния звук
В долината на електронния звук
Се къпем двамата
В тази пресъхнала река от чувства
Дали преди нас
Когато още ни е нямало
Някой друг е изливал своите измъчено
Не знам
Защото няма знаци останали
Да ми покажат накъде да тръгна
И няма път
Или далечна дестинация
И нямам сили да ти кажа
Че тук сами ще си останем
Ръката ти на рамото ми
Гали писъците във гласа ми
Но ти все още ме обичаш
И аз все още те сънувам
Понякога
Понякога когато ти спиш
И потната луна те осветява
Да те видя
Ми се иска да се наведа и да целуна
Неуморните ти мигли
И под синьото от баровете
Неоново
Студено
Все някой ще се спре да ни нахрани
Все някой ще ни почувства
И ще се спре
Се надявам
Но сега
В долината на електронния звук
Двамата се давим
В тази пресъхнала река от чувства
Ти си изнасилена
А аз обран
И на никой не му пука
Чудя се
Дали преди нас
Когато още ни е нямало
Са били щастливи
И защо са ни забравили
23 юни 2010 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
