Жан-Кристоф (Jean Christophe)
22 298
31 jul 2020, 20:00

В долината на мрачната сянка 

  Poesía
1432 0 10

В долината на мрачната сянка,

под прегърбена, стара върба,

насред мъртво огнище с останки,

завещано от древна рода -

там съм днес, по изгубен от вчера,

отклонил се от тесния път.

Как пътечката пак да намеря,

като в мрак е потънал светът...

© Jean Christophe Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет, Веси! Слънчево присъствие си!

    ...и пронизаха облаци гъсти
    като с огнени, тънки стрели
    на зората изящните пръсти.
    В древна крепост плениха мъгли.
    Ненадейно. Съдбовно ли сякаш
    миг преди към погибел да ида
    светулчица мигаща в мрака
    изпрати ми самата Злодеида
  • Как? Светулчица малка във мрака
    кацна тихо на стара мечта.
    Под една позабравена стряха
    аз внезапно видях светлинка.
    И пътечката своя намерих
    зад една овдовяла сълза...
    С "долината на мрачната сянка"
    се сбогувам и тръгвам сега...
  • Няма вечна нощ, така е. Благодаря, че бяхте тук
  • За това се редуват мрак и светлина - за да има надежда!
  • Благодаря за насърчението!
  • Колко много изтерзани слова за нещо лично изстрадано...
    "Светът-малкият.Светът-големият!"-Одисеас Елитис
    Носим тези светове в нас и около нас.
    Изповедното начало е задължително условие за израстване в изкуството.
    Поздравления, Жан-Кристоф!🤗
  • Привет, Дени! Радвам се, че намина през тоя пущинак
  • И това ми хареса. Поздравления,Жан 😊
  • Хей! Веднага ми разкри вдъхновението! Двадесет и трети псалом. Но виж като се пречупи светлината му през шапката ми как се разкривява до неузнаваемост...
  • Светът не винаги е най-светлото място както е казано в един от псалмите, не сме сами... но лирическия го знае, както знае и корените си - огнището... имаме ли корен, има и посока - нагоре много метафоричен стих, Жан
Propuestas
: ??:??