В долината на мрачната сянка

Поэзия

1.9K 0 10

В долината на мрачната сянка,

под прегърбена, стара върба,

насред мъртво огнище с останки,

завещано от древна рода -

там съм днес, по изгубен от вчера,

отклонил се от тесния път.

Как пътечката пак да намеря,

като в мрак е потънал светът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Привет, Веси! Слънчево присъствие си!

...и пронизаха облаци гъсти
като с огнени, тънки стрели
на зората изящните пръсти.
В древна крепост плениха мъгли.
Ненадейно. Съдбовно ли сякаш
миг преди към погибел да ида
светулчица мигаща в мрака
изпрати ми самата Злодеида

2020-08-16T11:10:55+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Как? Светулчица малка във мрака
кацна тихо на стара мечта.
Под една позабравена стряха
аз внезапно видях светлинка.
И пътечката своя намерих
зад една овдовяла сълза...
С "долината на мрачната сянка"
се сбогувам и тръгвам сега...

2020-08-16T09:02:47+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Няма вечна нощ, така е. Благодаря, че бяхте тук

2020-08-01T18:33:06+03:00
Katriona (Кети Рашева)

За това се редуват мрак и светлина - за да има надежда!

2020-08-01T16:17:01+03:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Благодаря за насърчението!

2020-08-01T14:39:56+03:00