17 nov 2009, 22:39

В друг свят

1K 0 0

Посветено на Душко (Николай. П. Кордов)

17.11.2009


Дори да ме боли.

Дори сърцето  ми да кърви,

дори да не знае накъде върви,

очите ми ще те търсят.

Душата ми ще трепва при мисълта за теб.

 

Дори да не ме поглеждаш и за миг.

Дори да побелея.

В мен ще остане копнежа,

ще бъда все така невежа

и теб не ще никога подмина.

 

Всеки ден, откакто те познавам,

всеки път, след като си мисля,

че те познавам,

все един и същ въпрос си задавам.

Кога ще спра да те познавам?!

 

Някога беше един,

сега си друг.

Но никога не ще знам в кой съм се влюбила.

В този сега, който е непознат

или в този преди, който ми бе добър познат.

 

Но ти,

ти искам да знаеш,

че някога, все някога в един по-хубав свят,

в едно по-различно време,

когато аз ще съм по-добра от себе си дори,

ще поискам открито да ме обичаш и ТИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...