Nov 17, 2009, 10:39 PM

В друг свят

  Poetry » Love
1K 0 0

Посветено на Душко (Николай. П. Кордов)

17.11.2009


Дори да ме боли.

Дори сърцето  ми да кърви,

дори да не знае накъде върви,

очите ми ще те търсят.

Душата ми ще трепва при мисълта за теб.

 

Дори да не ме поглеждаш и за миг.

Дори да побелея.

В мен ще остане копнежа,

ще бъда все така невежа

и теб не ще никога подмина.

 

Всеки ден, откакто те познавам,

всеки път, след като си мисля,

че те познавам,

все един и същ въпрос си задавам.

Кога ще спра да те познавам?!

 

Някога беше един,

сега си друг.

Но никога не ще знам в кой съм се влюбила.

В този сега, който е непознат

или в този преди, който ми бе добър познат.

 

Но ти,

ти искам да знаеш,

че някога, все някога в един по-хубав свят,

в едно по-различно време,

когато аз ще съм по-добра от себе си дори,

ще поискам открито да ме обичаш и ТИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...