В другия смисъл на живота
ще съм подобрена версия на същата,
но ще превръщам в лек отровата
а ти ще си ми всичко - и насъщният,
и виното, и думите, и къщата,
небето, залезът изпъстрен –
където бурите смирени се завръщат.
Ще си прегръдката от щъркели,
целувката от вечност,
светулката в поле помръкнало,
най-чистата сърдечност.
А аз ще съм ти клонче от маслина,
дъга, открита в тъжен ден.
Светът така ще ми отива,
тъй както ти на мен.
Ще съм ти най-накрая всичко –
прошепната за благослов
от ангелите и от птиците -
там, в другия живот.
© Мария Ганчева Todos los derechos reservados