В друго време
Това ли е, любов, съдбата,
която плащаме до сетни дни?
Това ли е, любов, мечтата,
която в мене ти откри?
Н. Стойчев
Пред златния олтар поднесох ти сърцето.
Запалих свещ, превърнах те във храм.
И паднах на колене – да се моля – грешна.
Молитвено изричах твойто име – с плам.
И сила за любов от огъня вземах.
Тупти сърцето ти сега без жал.
Изгаряш по измислена любов, една...
И скрит зад този адски огън - параван,
забиваш ги кинжал подир кинжал,
забиваш ги със сила някъде по мене.
Сърцето ти не спира да тупти,
любов мечтало в друго време.
Огънят душата ми изпепели.
Сърцето си поднесох – вместо дар,
застанала пред този светъл храм...
Посветен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
