15 dic 2010, 22:57

В друго време 

  Poesía » Otra
765 0 10

Това ли е, любов, съдбата,

която плащаме до сетни дни?

Това ли е, любов, мечтата,

която в мене ти откри?

                          Н. Стойчев

 

Пред златния олтар поднесох ти сърцето.

Запалих свещ, превърнах те във храм.

И паднах на колене – да се моля – грешна.

Молитвено изричах твойто име – с плам.

И сила за любов от огъня вземах.

 

Тупти сърцето ти сега без жал.

Изгаряш по измислена любов, една...

И скрит зад този адски огън - параван,

забиваш ги кинжал подир кинжал,

забиваш ги със сила някъде по мене.

 

Сърцето ти не спира да тупти,

любов мечтало в друго време.

Огънят душата ми изпепели.

Сърцето си поднесох – вместо дар,

застанала пред този светъл храм...

 

Посветен!

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??