9 oct 2012, 14:19

В Дубай

  Poesía » Civil
483 1 0

За трети път в арабските емирства 
със баскетбола ще съм, във Дубай...
Арабите си позволяват и немирства,
с парите са си изградили рай!

Насред пустинята те са се настанили,
създали са удобства за живот...
С богатството природата са победили,
от "кладенците" си  събират плод!

Най-скъпите коли в  света са на асфалта,
витрините препълнени пращят...
Градът е фино изрисуван като карта.
Рекламите примамливо блестят.

Арабите се чувстват пълни господари.
Те имат във краката си света!
От Индонезия им служат бедни твари,
които с радост носят тежестта...

И нас са ни поканили за Рамазана...
Те искат да погледат баскетбол...
А ний протягаме ръка за гологана,
за него правим теманета бол!

И гледаме ги във очите, кото псета,
които гледат своя господар,
о, тая наша бедност, нека е проклета,
тя винаги за нас ще е позор!
1996г. Дубай

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...