В душата
Изтича животът като пясък през пръстите,
покрай нас като вятър минава
и парче по парче в него бавно разпръсваме
грешки, прошки, любов... думи, слава...
Част по част се разтапяме и попиваме в другите
с малък жест или топла усмивка,
с нежна дума, в сърцето намерила сбъдване,
с искрен поглед, в душата надникнал.
А животът минава край нас хаотично -
обстоятелства дърпат му краищата.
Днес съдбата целува, утре е безразлична,
но душата... душата е трайна!
Там се стича животът като дъжд от последствия,
лабиринт от посоки и цели,
вътре всичко е ясно и дори неизвестните
своя отговор пишат по себе си.
Там поникват признания и от сълзи е тежко,
обич пълни реките на вените,
топли спомени стапят студа в ежедневното
и израстват крилете на смелите.
Там заспиват копнежи, роят се мечтите,
зреят истини в слънчева мъдрост,
тихо плисва любов със вълна на пречистване
и отмива следите на трудностите.
Там се раждат идеи, взривяват се новости,
с кални пръсти творят богове,
там проблясъци счупват светлинната скорост,
за да скочат с години напред.
Там започват пътеки на свято начало
в онзи храм на доверие, в рая -
всеки, който в душата разголен е влязъл,
отпечатък остава там, зная.
Не с години порастваме, а растем на души,
на любов... и на себераздаване.
А животът е бегъл. Животът е миг -
прах, пробляснал в дъха на пространството...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
