i2na (Инна)
145 1101
24 sept 2007, 20:46

В душата 

  Poesía
647 0 13

Изтича  животът като пясък през пръстите,

покрай нас  като вятър минава

и парче по парче в него бавно разпръсваме

грешки, прошки, любов... думи, слава...

Част по част се разтапяме и попиваме в другите

с малък жест или топла усмивка,

с нежна дума, в сърцето намерила сбъдване,

с искрен поглед, в душата надникнал.

А животът минава край нас хаотично -

обстоятелства дърпат му краищата.

Днес съдбата целува, утре е безразлична,

но душата... душата е трайна!

Там се стича животът като дъжд от последствия,

лабиринт от посоки и цели,

вътре всичко е ясно и дори неизвестните

своя отговор пишат по себе си.

Там поникват признания и от сълзи е тежко,

обич пълни реките на вените,

топли спомени стапят студа в ежедневното

и израстват крилете  на смелите.

Там заспиват копнежи, роят се мечтите,

зреят истини в слънчева мъдрост,

тихо плисва любов със вълна на пречистване

и отмива следите на трудностите.

Там се раждат идеи, взривяват се новости,

с кални пръсти творят богове,

там проблясъци счупват светлинната скорост,

за да скочат с години напред.

Там започват пътеки на свято начало

в онзи храм на доверие, в  рая -

всеки, който в душата разголен е влязъл,

отпечатък остава там, зная.

Не с години порастваме, а растем на души,

на любов... и на себераздаване.

А животът е бегъл. Животът е миг -

прах, пробляснал в дъха на пространството...

© Инна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??