i2na
145 el resultado
Седя в светлината на празната кошница на поредния ден.
Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…
И развивам рулото с тъгата си вътре през мен
като плат от зелени и мъхести хълмове.
Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите, ...
Чувам шум от живот-сякаш хиляди лъскави бръмбари…
И развивам рулото с тъгата си вътре през мен
като плат от зелени и мъхести хълмове.
Тези тънки стени-плът и кожа, долепени в калкана на мислите, ...
432
2
3
Никой никого не притежава.
Никой нищо няма.
Нищо между стените на стаята.
Нищо между дланите ми-
прилича на топче, ...
Никой нищо няма.
Нищо между стените на стаята.
Нищо между дланите ми-
прилича на топче, ...
537
Ще пусна тази зима през очите
да влезе със студените си истини.
Небето се втвърдява, без да пита
и удря бялото в ръба на мислите.
Ще пусна тази зима да остане ...
да влезе със студените си истини.
Небето се втвърдява, без да пита
и удря бялото в ръба на мислите.
Ще пусна тази зима да остане ...
625
2
4
Нощта се скъса и звездите се разсипаха наоколо.
Изгубих очертания.
Забравих форма.
Небето ме целуна с топли устни по челото-
намерих се почти, ...
Изгубих очертания.
Забравих форма.
Небето ме целуна с топли устни по челото-
намерих се почти, ...
638
2
3
Отвътре е тихо, дълбоко и празно.
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата. ...
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата. ...
547
2
Потапям се тихо под меката кожа
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив, ...
на бистрата лятна вода.
Дробът ми издиша сгъстения облак
и плисва над мене дъжда.
И тропа със пръсти по твърдия покрив, ...
511
2
3
Сънувах сън и чакам да се сбъдне,
преди да ти покажа, че ме има.
А дните се редят, безкрайно кръгли,
затворили във сферите си зима.
Залепнали са облаци от дъвка ...
преди да ти покажа, че ме има.
А дните се редят, безкрайно кръгли,
затворили във сферите си зима.
Залепнали са облаци от дъвка ...
893
4
3
Навивам се на спирала
преди да заспя.
Заслушана в ритмичния бас на капчука
тактувам с крак.
Или с опашка. ...
преди да заспя.
Заслушана в ритмичния бас на капчука
тактувам с крак.
Или с опашка. ...
602
2
1
Студено е.
Настръхнали са гълъбите в топки перушина.
Настръхнал е светът в кълбото си -
наострил голи клони срещу космоса.
Бодат звездите като кости ...
Настръхнали са гълъбите в топки перушина.
Настръхнал е светът в кълбото си -
наострил голи клони срещу космоса.
Бодат звездите като кости ...
674
3
2
Отзад зад кожата,
под костите
съм Космос.
Поглеждам се навътре и го виждам –
звезди и мрак, ...
под костите
съм Космос.
Поглеждам се навътре и го виждам –
звезди и мрак, ...
1789
12
12
В един сапунен мехур е затворена вярата ми
и лети към небето, преди да се спука
и да се разбие на едри мастилени капки.
И да потече през улука.
В тези диви треви е поникнал животът ми - ...
и лети към небето, преди да се спука
и да се разбие на едри мастилени капки.
И да потече през улука.
В тези диви треви е поникнал животът ми - ...
653
1
Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива ...
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива ...
632
4
8
Избуя във краката ми дивото лято
и зелени ми станаха костите.
Плисна топлият мрак до вратата
на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.
И отнесе с вълните си светлозелени ...
и зелени ми станаха костите.
Плисна топлият мрак до вратата
на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.
И отнесе с вълните си светлозелени ...
593
3
5
Искам да легна по гръб в белотата
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
2207
1
5
Когато не дишам,
когато те искам,
когато боли от дъжда по стъклата,
когато шептя
и мълча или викам, ...
когато те искам,
когато боли от дъжда по стъклата,
когато шептя
и мълча или викам, ...
2033
2
17
Във мрака е плътно, тръпчиво и топло
и котки в очите ми хищно ловуват.
Луни се търкалят пияни по покрива.
А хората долу болят. Или псуват.
Не вярвам във нищо, когато те няма. ...
и котки в очите ми хищно ловуват.
Луни се търкалят пияни по покрива.
А хората долу болят. Или псуват.
Не вярвам във нищо, когато те няма. ...
1211
15
Искам да бъде дълбоко и облачно.
Искам да има слънца и небе.
Искам да зная, в очите ти щом
има река - тя дали е за мен.
Искам да виждам съня на тревите. ...
Искам да има слънца и небе.
Искам да зная, в очите ти щом
има река - тя дали е за мен.
Искам да виждам съня на тревите. ...
950
10
Заченала съм облак.
Или ято.
Там някъде в представата за синьо.
Там някъде...
в представата за лято. ...
Или ято.
Там някъде в представата за синьо.
Там някъде...
в представата за лято. ...
1137
18
Водно е. И приливно.
Дъждове в очите ми.
Риби. Ти. И синьо.
Аз. Луни. И стихове.
Дните ми са дълги. ...
Дъждове в очите ми.
Риби. Ти. И синьо.
Аз. Луни. И стихове.
Дните ми са дълги. ...
900
1
7
Понякога са твърде сухи нощите -
напукани и пясъчни, пустинни.
Сънят е плитък, кух и слепоочен.
И тъмното е някак запалимо.
Понякога са водни. И заливат ...
напукани и пясъчни, пустинни.
Сънят е плитък, кух и слепоочен.
И тъмното е някак запалимо.
Понякога са водни. И заливат ...
957
14
Очите ми понякога са стъклени
и Космосът е в малките им сфери.
Прегръщаш ме. До болка те прегръщам.
Телата ни се свързват. И разделят.
Днес мракът е дълбок и ароматен, ...
и Космосът е в малките им сфери.
Прегръщаш ме. До болка те прегръщам.
Телата ни се свързват. И разделят.
Днес мракът е дълбок и ароматен, ...
1007
16
Да прогледна днес вън от тъгата си,
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите, ...
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите, ...
957
10
Разхвърляна съм късово из дните,
а всеки миг е цялост - като сфера...
Понякога буксуваш във очите ми
и никой друг не мога да намеря.
А птиците, родени от съня ми, ...
а всеки миг е цялост - като сфера...
Понякога буксуваш във очите ми
и никой друг не мога да намеря.
А птиците, родени от съня ми, ...
1113
12
Крилете ми са крехки и хартиени
и думите по тях са странно тихи.
С преглътнат писък в гърлото заспивам.
А сутрин се събуждам разнолика.
Крилете ми са тънки и прозрачни - ...
и думите по тях са странно тихи.
С преглътнат писък в гърлото заспивам.
А сутрин се събуждам разнолика.
Крилете ми са тънки и прозрачни - ...
1118
1
12
Небе съм. Когато съм с тебе.
Отвътре е пълно със облаци.
И спира пред слънцето времето,
потекло от твоя часовник.
Небе съм, разлято в очите ти. ...
Отвътре е пълно със облаци.
И спира пред слънцето времето,
потекло от твоя часовник.
Небе съм, разлято в очите ти. ...
1102
16
Да изтрия следите не мога -
вече станаха път зад гърба ни.
Всички сълзи и болка за сбогом
се превръщат в прегръдки и думи.
Самотата отвътре напира ...
вече станаха път зад гърба ни.
Всички сълзи и болка за сбогом
се превръщат в прегръдки и думи.
Самотата отвътре напира ...
1109
12
Поглеждаш ли понякога в прозореца
да видиш звездното небе,
отворено
като зеница срещу теб?
И коленичил на една стена във стаята, ...
да видиш звездното небе,
отворено
като зеница срещу теб?
И коленичил на една стена във стаята, ...
1917
12
Все се опитвам да разбера,
да си обясня
Необяснимото.
Поглеждам в очите ти и си казвам:
„Ти си...”. ...
да си обясня
Необяснимото.
Поглеждам в очите ти и си казвам:
„Ти си...”. ...
888
5
Дядо ми беше рибар.
И понякога спеше в каруцата.
И тежаха му в гърлото буци,
както на всеки, понесъл товар.
А брадата му, бяла от време, ...
И понякога спеше в каруцата.
И тежаха му в гърлото буци,
както на всеки, понесъл товар.
А брадата му, бяла от време, ...
2146
1
22
Забравих смисъла на думите.
Мъгливо е. И нямат цветове.
... Когато бях дете мълчах тъй дълго,
че майка ми ме водеше на лекар
да разбере какво ми е приседнало. ...
Мъгливо е. И нямат цветове.
... Когато бях дете мълчах тъй дълго,
че майка ми ме водеше на лекар
да разбере какво ми е приседнало. ...
966
14
Тежаха нощите в очите ми препълнени.
Луните, сърповидни и метални,
разрязваха със острите си ръбове
последната ми тишина. И паднах
сред шумната фуния многословие - ...
Луните, сърповидни и метални,
разрязваха със острите си ръбове
последната ми тишина. И паднах
сред шумната фуния многословие - ...
1991
17
Небето побеля като мастика -
дъждът се раждаше във бели чаши,
приличащи на облаци.
В очите ми
се раждаше от бяло болката. ...
дъждът се раждаше във бели чаши,
приличащи на облаци.
В очите ми
се раждаше от бяло болката. ...
1108
20
... А стълбите не водят до звездите.
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват ...
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват ...
1237
22
Вали.
Небето ни намокря
с добротата си.
Във шепите на хиляди треви
се свиват меко капките в съня си. ...
Небето ни намокря
с добротата си.
Във шепите на хиляди треви
се свиват меко капките в съня си. ...
1299
1
29
Пак сънуваше. Как лети. Но сънят беше черно-бял, мътен, мъглив, с тягостното чувство на обреченост и загуба. Странно - този път имаше дори криле! Преди само разперваше ръце, скачаше от покрива на някоя висока сграда - и готово. Политаше. В синьото. В безтегловност. В хармония и спокойствие. Така пре ...
1403
7
Сгъстява се животът с всяка крачка,
направена напред към светлината.
Болят ръцете, стиснали до смачкване
копнежа за небе. И за крила.
Стените все по-твърди стават, ...
направена напред към светлината.
Болят ръцете, стиснали до смачкване
копнежа за небе. И за крила.
Стените все по-твърди стават, ...
737
10
Лятото узря.
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти, ...
Със слънчогледи.
С небе и вятър.
Чайки и море.
В очите ти, ...
916
13
Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен. ...
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен. ...
900
15
От вечности... от вечности те няма.
И дупките в небето наедряват.
Валя. След мен остава гъста пяна,
покриваща пространството до бяло.
И птиците... и птиците са остри. ...
И дупките в небето наедряват.
Валя. След мен остава гъста пяна,
покриваща пространството до бяло.
И птиците... и птиците са остри. ...
969
11
Дванадесет етажа самота,
дванадесет безкрилия - панелни...
Седя във стаята и слушам как мълча.
И тихото боли като безверие.
Дванадесет етажа самота... ...
дванадесет безкрилия - панелни...
Седя във стаята и слушам как мълча.
И тихото боли като безверие.
Дванадесет етажа самота... ...
1269
26
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
