mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

5 jun 2010, 22:18

В дълг на хуманизма

Poesía » Civil

737 0 4

Над нови и архивни "-изми"

припламват хоризонти бляскави.

И всички, в дълг на хуманизма,

безмълвни, тъпчем в крак на място...

Реалността реди закани.

Законността - една химера -

закърпва старите ни рани...

А, казват, почна нова ера!

Но с присмехулен оптимизъм

гризе ни кризата - всевластница!

Безвизово или пък визово

ни прави свои съучастници!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0