mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

5 jun 2010, 22:18

В дълг на хуманизма

Poesía » Civil

739 0 4

Над нови и архивни "-изми"

припламват хоризонти бляскави.

И всички, в дълг на хуманизма,

безмълвни, тъпчем в крак на място...

Реалността реди закани.

Законността - една химера -

закърпва старите ни рани...

А, казват, почна нова ера!

Но с присмехулен оптимизъм

гризе ни кризата - всевластница!

Безвизово или пък визово

ни прави свои съучастници!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9