В дълг на хуманизма

5 jun 2010, 22:18

Poesía » Civil

539 0 4

Над нови и архивни "-изми"

припламват хоризонти бляскави.

И всички, в дълг на хуманизма,

безмълвни, тъпчем в крак на място...

Реалността реди закани.

Законността - една химера -

закърпва старите ни рани...

А, казват, почна нова ера!

Но с присмехулен оптимизъм

гризе ни кризата - всевластница!

Безвизово или пък визово

ни прави свои съучастници!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.