mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

5.06.2010 г., 22:18

В дълг на хуманизма

Поезия » Гражданска

734 0 4

Над нови и архивни "-изми"

припламват хоризонти бляскави.

И всички, в дълг на хуманизма,

безмълвни, тъпчем в крак на място...

Реалността реди закани.

Законността - една химера -

закърпва старите ни рани...

А, казват, почна нова ера!

Но с присмехулен оптимизъм

гризе ни кризата - всевластница!

Безвизово или пък визово

ни прави свои съучастници!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0