mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979

5.06.2010 г., 22:18

В дълг на хуманизма

Поезия » Гражданска

741 0 4

Над нови и архивни "-изми"

припламват хоризонти бляскави.

И всички, в дълг на хуманизма,

безмълвни, тъпчем в крак на място...

Реалността реди закани.

Законността - една химера -

закърпва старите ни рани...

А, казват, почна нова ера!

Но с присмехулен оптимизъм

гризе ни кризата - всевластница!

Безвизово или пък визово

ни прави свои съучастници!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0