14 dic 2022, 22:15

Вечер

1.4K 1 4

            

                      В Е Ч Е Р

 

 

Сред звездна гарнитура -

две резенчета нощ ...

Едно от най-вълшебните блюда ...

 

И аромат на лято,

който носи мощ

на всички влюбени души в града ...

 

Оркестър от щурци,

вглъбен във своята соната

формира преклоненчески мотиви

 

пред жертви и ловци,

които по Земята

разкъсват разни пелерини сиви,

 

доказвайки на всички, че ги има,

и че без тях светът ще е различен -

ще бъде мрачен, скучен, сив,

 

и че - от тях все още може да се взима,

та да не бъдем толкова безлични

и тъй - светът да стане по-щастлив.

 

Та тъй - животът да пребъде,

и тъй - да спре да бъде лош

и да престане да се щура ...

 

Едно от най-вълшебните блюда -

две резенчета нощ

сред звездна гарнитура!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                    

                                                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Манов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...