13 mar 2006, 12:26

В един бар

  Poesía
871 0 5
Той влиза като призрак.
Мълчи в запушената нощ.
Всички пием на маси.
Той започва да свири.

Повечето са пияни.
Не чуват тромпета му.
Чуват пияните си мисли.
А тромпета е сериозен.

За какво им е да слушат?
Нощта е за забавление.
Чакат онази мадама,
която ще излезе по цици.

Тромпета му е мълчалив в началото.
А после започва да говори.
Сетне започва римите,
за да стигне псувните.

И тъкмо е там, когато онзи идиот обявява мадамата.
И ТЯ излиза със същите си гърди като снощи.
Със същото си всичко.
А той спира да свири.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...