13 mar 2006, 12:26

В един бар

  Poesía
872 0 5
Той влиза като призрак.
Мълчи в запушената нощ.
Всички пием на маси.
Той започва да свири.

Повечето са пияни.
Не чуват тромпета му.
Чуват пияните си мисли.
А тромпета е сериозен.

За какво им е да слушат?
Нощта е за забавление.
Чакат онази мадама,
която ще излезе по цици.

Тромпета му е мълчалив в началото.
А после започва да говори.
Сетне започва римите,
за да стигне псувните.

И тъкмо е там, когато онзи идиот обявява мадамата.
И ТЯ излиза със същите си гърди като снощи.
Със същото си всичко.
А той спира да свири.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...