Mar 13, 2006, 12:26 PM

В един бар

  Poetry
864 0 5
Той влиза като призрак.
Мълчи в запушената нощ.
Всички пием на маси.
Той започва да свири.

Повечето са пияни.
Не чуват тромпета му.
Чуват пияните си мисли.
А тромпета е сериозен.

За какво им е да слушат?
Нощта е за забавление.
Чакат онази мадама,
която ще излезе по цици.

Тромпета му е мълчалив в началото.
А после започва да говори.
Сетне започва римите,
за да стигне псувните.

И тъкмо е там, когато онзи идиот обявява мадамата.
И ТЯ излиза със същите си гърди като снощи.
Със същото си всичко.
А той спира да свири.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...