Разплитам ден – молците го прояли,
на дъното на старовремски скрин.
Дали ще ми повярваш ти? Едва ли!
Пуловер ще ти оплета. Един.
С несръчните си пръсти ще нашаря,
проядените сиви небеса.
Ще заплета мечта, надежда, вяра
и топлинка от май ще донеса.
Ще бъде като пухче – от върбите,
ще те прегръща скришом, вместо мен
и бронебойна обич – в нишка скрита,
в един прояден от молците ден.