В една-единствена дълга секунда
Obra no adecuada para menores de 18 años
Двамата бързаха в различни посоки.
Той блъсна рамото ѝ,
събори дамската чанта,
наведе се, вдигна я и вдиша
Жълто-зеления хлад на погледа.
Властната посока на зениците.
Кокетния присмех.
Чаровния бяс.
Опасната лудост.
Змийското търпение.
Котешкия адреналин.
Гладкия пубис.
Латексовия аромат на кожата ѝ.
Горещия восък по гръбнака.
Детинската пакостливост.
Циничната философия.
Влечението към огъня.
Ужасът от укротяване.
Гордостта на богиня.
Фобията от пристрастяване.
-Извинете- смотолеви,
стискайки чантата.
Тя трепна и подуши
Старите лаври на плейбой.
Сто и осем годишния брак.
Тежкия кредит.
Високото кръвно.
Ранното ставане.
Късното порно.
Свития пенис.
Опротивялото лягане.
Мокрите сънища.
Животинския глад.
Суетата на дребния.
Маниера на двуличния.
Позата на блажения.
Захвата на маструбиращия.
Склонността към предателство.
Кварталните кръчми...
– Няма нищо! – отвърна,
разкопчавайки нежно пръстите му.
Остана зад своята граница,
намигна и се изгуби.
© Ирина Колева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аааах, не се заричай
-
Точно! И с нея се влиза в капани. За малко, обаче
-
Има и художествена измислица. Около десет процента
Без майтап, точно в това е смисълът. Че хората казват това, което крият и искат да премълчат , абе...отворени книги сме 😉 А и сетивността си е даденост при някои. -
Брутално и смело. Затова ми хареса!
Поздравявам те. -
Важно ми е. И не само на мен 😁
-
Дишай дълбоко!
-
Недей, Силви Че трябва детоксикация после🥰
Ох, Петър! Първоначално изтръпнах къде си поставил кавичките 😁
Но това няма значение. Харесва ми, че сте тук, народе -
Започвам да се пристрастявам към поезията ти, Ирина. Чакам с нетърпение следващото.
-
Това от 1 реклама: афро-американец с широка усмивка и пирфектни бели зъби: "Лакалут!", на американски. После малко русначе с падащи млечни зъбки горкото: "Шикалат!". на руски. Помните ли я, а?
Хайде да спирам, че както каза една колешка поетеса тук: "спамя" хубавото "стихо" -
Ах! Радвам се, че ви понася!
Здравей, Емил! Слънчев ден от мен 🌞 -
Уау! Впечатляващо и нестандартно.
Имаш много готин стил на писане, Ирина! Поздрави! -
Марко, брагодаря! Избива от време на време някаква лудост при мен. Или просто от времето
Петър, без малко да бъгна гугъл с тая дума Защо правиш така, м🤔
Шоколад е, да Черен, от любимите ми.
Притварям кокетно очи: Моля... -
Я, чак сега видях, че това до кафето е шикалат. Май.
От позата на блажения, благодаря. 👍✌️ -
Класика !
Ярко, нестандартно, вълнуващо !
Ако думите можеха да рисуват картини, то ти си художник модернист, Ирина.
Поздрави за творбата ! -
Радвам се, Цвети😊
-
Хареса ми! Многооо!
-
А, пиша си аз, Краси
Петър, нали знаеш, че понякога пет градуса по Целзий се усещат като -38 Та и нашия човек така, с брака😄
Хелоу, Юри! Баш ми е драго, народе!
🍫☕ -
Впечатлителност му казват. Страданието е взаимно. Особенно като мине по заобиколните пътища и накрая молитви в храма на сърцето - кинематографията и тя спи, раздава Оскари, ама колко трепети е изтървала... Поздрави и ти си пиши
-
Краси, на мен дори ми стана топло от твоя коментар. То не е до дорасване. Не А и много вероятно е аз да не съм дорасла за това, да не обръщам внимание на такива неща
Истината е, че хората пулсират и непрекъснато издават трептения. Сигнали. И аз, смея да твърдя, ги улавям с цялата им интензивност. В разговор, в компания, от отсрещния край на масата, в метрото, на опашка, дори при писане.
То е като да гледаш някой, който ти говори и да забележиш как се опитва да скрие плешивината си с нова подстрижка, че маншетът на ризата му е изтъркан леко, че ръцете му не могат да си намерят място. Или, че е със скъпи дрехи, а не знае елемнтарния етикет при влизане в ресторант. Това са прости примери, но сигналите са непрекъснати изключително интересни
Тук образите и нейния, и неговия са събирателни. От поне няколко души, които познавам Но, при писането е така. Не може без наслагване. И да, малко излизат музите ми извън очертанията, но аз ги оставям
Благодаря ти, че си тук🌺 -
Еха! 😊
-
И мен това ме подплаши, така се разбързах, че забравих за звездите... слагам, слагам
-
Много готино. Хареса ми стоиосемгодишниябрак, восък и всичко. 👍☕️
-
Иринка, не съм дорасла за тази поезия. Допада ми как пишеш като хала, безспорно рекламата спи и губи милиони от твоето отсъствие Ти обаче нищо не си скрила, а като се блъснеш в някой все за нещо се чудиш. Вярно, идеята е в "разголването" и има и от пипера на циничната философия, за която пишеш. Но на мен не ми идват такива мисли, явно е от хормоналния дисбаланс, липсата на витамин Я или просто не знам какво да мисля Обаче си те бива... исках да коментирам, нали приемаш.
-
Реклама на презервативи, която гласи:
"Ако тази секунда ви се е сторила прекалено дълга, предпочитаме да останем на дъното на дамската ви чанта. Ягодовият аромат отказва съдействие!"
Благодаря ти, Светла 🌸 -
Премина пред очите ми, като някоя реклама на презервативи... 🙂
Много си добра... -
Въобще не съм и мислела
-
Не си връщай думите 😁😁😁
-
Има, да, Бри
Блъсне те някой, вдигнеш глава, прочетеш го, отминеш...И така.
Дени, ако с ръка на сърцето си признаеш, че не ти минават такива мисли, при досег с когото и да било (не само непознат), ще си върна думите три пъти назад 😁
Между другото, еротичните елементи са само допълнения -
Иринче..
Стана ми неудобно да го чета.
Неудобно, но интересно 😁😁
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
