В една въздишка от съня

звезда откъснах от всемира,

с очи ме гледа на жена

и в длани някак я побирам.

Забърках шепа чудеса,

а тя потръпва - гълъбица,

разперила с любов крила,

за миг превръщам се във птица.

И вятърно летим в нощта

да дирим своята планета,

не знаете къде е тя?

Хей там, на седмите небета!

Мечтите, гдето си цъфтят

и раждат плодове от ласки,

където даже и в съня

да влюбиш се, е безотказно.

Какво,че е накрай света,

посока - кой да ти напише?

Нали летя със любовта,

нали до мен е и я дишам!