В една въздишка от съня
В една въздишка от съня
звезда откъснах от всемира,
с очи ме гледа на жена
и в длани някак я побирам.
Забърках шепа чудеса,
а тя потръпва - гълъбица,
разперила с любов крила,
за миг превръщам се във птица.
И вятърно летим в нощта
да дирим своята планета,
не знаете къде е тя?
Хей там, на седмите небета!
Мечтите, гдето си цъфтят
и раждат плодове от ласки,
където даже и в съня
да влюбиш се, е безотказно.
Какво,че е накрай света,
посока - кой да ти напише?
Нали летя със любовта,
нали до мен е и я дишам!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
