Izku6enie (Зорница Петровска)
52 116
14 oct 2024, 22:47  

В есен се превръщам 

  Poesía » Otra
210 5 8

И се превърнах в есен изведнъж,

угасна лятото в очите уморени.

От тях наместо смях, потече дъжд

и плъзна хлад по тънките ми вени.

 

А златото на моите коси

така красиво грееше до вчера,

незнайно как в сребро се претопи

и тъжно някак почна да сивее.

 

И от висока гъвкава бреза

започнах да увяхвам като цвете.

От разтопена огнена смола,

посърнаха бедрата и ръцете.

 

Аз искам още лято да гори,

да пали, да изгаря, да е песен,

от моите целувки да боли.

Не съм готова още да съм есен.

 

Тя казват е красива есента

и своя чар си има листопада.

По дяволите тази суета,

душата ми е още много млада.

 

Почакай лято, моля те, недей,

не си отивай мое златно време!

Обичай ме, целувай ме, живей!

Не искам есента да те отнеме.

 

Красива е, но толкова сама,

меланхолична в цялата си същност,

необяснима, топла и добра,

аз без да искам в есен се превръщам...

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »

6 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??