И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси
така красиво грееше до вчера,
незнайно как в сребро се претопи
и тъжно някак почна да сивее.
И от висока гъвкава бреза
започнах да увяхвам като цвете.
От разтопена огнена смола,
посърнаха бедрата и ръцете. ...