В есен се превръщам
И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси
така красиво грееше до вчера,
незнайно как в сребро се претопи
и тъжно някак почна да сивее.
И от висока гъвкава бреза
започнах да увяхвам като цвете.
От разтопена огнена смола,
посърнаха бедрата и ръцете.
Аз искам още лято да гори,
да пали, да изгаря, да е песен,
от моите целувки да боли.
Не съм готова още да съм есен.
Тя казват е красива есента
и своя чар си има листопада.
По дяволите тази суета,
душата ми е още много млада.
Почакай лято, моля те, недей,
не си отивай мое златно време!
Обичай ме, целувай ме, живей!
Не искам есента да те отнеме.
Красива е, но толкова сама,
меланхолична в цялата си същност,
необяснима, топла и добра,
аз без да искам в есен се превръщам...
© Зорница Петровска All rights reserved.
The work is a contestant:
