23 jun 2010, 13:37

В галоп с конете алести 

  Poesía
587 0 6

 

 

         С пръсти възлести, от плетката на дните,

        пусни юздите на конете - в мен да тичат,

        с копита да разрошат мислите ми спитени

        и да танцуват върху бялата ми кожа, сричаща

        все твойто име. От влажните им ноздри,

        дъх на мандрагора да ме залюлее,

        и в сънищата ми да се завърнат розите.

        Дори Природата от яд да полудее,

        щом с пръсти възлести погалиш ме,

        събуждайки тайфуни с дива сила,

        тогава ще препусна във галоп с конете алести

        и, знам - поне за миг ще бъда жива.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??